Минутите редят се като часове!

Времето тъй бавно тече,

години с векове се сливат!

Капки от сълзи като реки

в сърцето ми потичат.

Сякаш не утре ще се видя с теб!

             Нима всичко е потънало в дрямка!

             В дома се пее нейна песен,

             понасяна от всичките предмети.

             На това тишината тихичко се смее,

             но не вижда, че и тя припява!

Чувствам се далеч, далеч от теб,

изгубена във времето се лутам,

но търся те, не се предавам!

Боря се, лишения понасям!

С търпението болката лекувам,

с добротата  злобата, гнева.

             Да мога само за минута да те видя.

             Ръката ти да стисна в своята ръка.

              Целувайки я, погася тъгата и скръбта!

              Възвърна в тебе топлината на ДУХА!

Извадя те от АДА, 

 отново да те  върна в РАЯ,

където толкоз малко сме били!

   17.02.92