Всяка вечер пред вратата цвете ти оставях,
а ти изхвърляше го безразлична призори,
знаех, че е безнадеждно, ала продължавах,
мислех, че ще ме обикнеш, но, уви.
Не четеше също и писмата,
изпращах ти ги всеки Божи ден,
подарявах ти парченца от душата,
върху листа бял полагах част от мен.
Във чувствата си бях прилежен,
не се отказах въпреки това,
че крахът беше неизбежен,
че полета ще свърши във калта. ...