Любов.нет

Feb 7, 2012, 11:41 PM

Poetry » Love

651 0 1

Ще ме заключиш ли завинаги в света си виртуален, във фалшивата платформа на мечти, на новия модел живот, несъществуващ, актуален, преплитащ профили, потрети и съдби?! Ще ме оставиш ли да бъда нереална, макар да съм с тебе истинска така, да си останем все така банални, общувайки в обезличена тишина. Гласа ми никога ли няма да послушаш, в очите никога ли няма да се взреш, не искаш ли парфюма ми да вдишаш, не искаш ли пред мен по пътя да се спреш? Аз не искам все така да пиша по клавиатурата, пълна с трохи и прах, от старите надежди разпиляни, пред монитора, трепереща от страх. Не искам да те няма в живота, не искам да си виртуален и красив, не може ли да ме докоснеш и да изтрия профила си сив?!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sani-ti (Таня Иванова)

2012-02-16T20:26:38+02:00

виртуалната любов, е толкова реална, че боли наистина!
хареса ми!