Емигрираш от всичко... Добре.
Хайде, сгънах ти ризите.
Заминавай и ти, мое слънце в зеницата...
Моя болка и близост.
Къде ще наместиш сърцето ми тръпнещо,
аз съвсем като тебе нося в себе си птицата.
Изгладих ти всичко, не и нашите спомени.
Ще е чужда земята със железни закони.
Няма мойто "обичам те" голо да те събужда.
Няма, щом те боли, за теб сълзи да роня...
Няма вече да бъда твоето къдрокосо щастие.
Войниците винаги имат една снимка любима. ...