Събужда се денят - лъчи погалват абаносови коси,
очи прекрасни тихичко надничат - вече е зори.
Усмивка плаха се прокрадва - докосваш моето лице.
Аз вече съм будна...
Обича да слуша как тупка моето-твоето сърце.
Събуди се денят - а по-красива от всякога е тя,
обсипана с диамантени искрици, с ухаещи цветя,
а ароматът й ухаен опиянява пак моя ден -
превръща в топла милувка всеки миг студен.
Будни сме, а сякаш сън вълшебен дните ни владее,
Обичам те...
Моето за твоето сърце в мигове на щастие милее. ...