И като две звезди в небето, преплели пръсти, тъй вървим във мрака, завижда ни дори морето и с тъжен стен от завист не веднъж проплака... Ръцете ти се вплитат в мене, в прегръдка нежна ме улавят, а морето още по-горчиво стене, вълните нашата любов прославят... Нежни, алено-червени устни, докосват страстно моите в екстаз, целувките за мен са толкоз вкусни, отпивам от тях, пияна от захлас... Дъхът ти среща моя в тишината, мълчим, пияни от любов, прокрадва се между страстта луната, морето пак надава тежък зов... Помежду ни думи са излишни, говорим сякаш чрез любов, помежду ни няма тайни скришни, любовта преплита се с любов... И нека тъй да бъде до безкрая, и нека моите очи да срещат вечно теб, да те напусна нивга не желая, нека вечно ме обичаш ти и аз обичам теб...