Отдавна се превърнах в твоя тежест.
Усещах, но не исках да призная.
Отхвърлях мисълта за неизбежното –
командно дишане вещае краят.
Напразно се опитвах да спася
искрицата, разпалваща копнежи.
Насила не живее любовта.
Фатални са безумните стремежи.
На Сбогом е. Търкулва се сълза.
Отива си... Жаравата догаря...
Спомина се. Любов при пепелта.
Свещичка в нейна памет ще запаля.