chrisy26 (Християна Манева)
30 67
Sep 28, 2017, 10:52 PM

Любов, родена в есента 

  Poetry
930 4 6

Сядам самотно на пейката в парка,

където щастливо царува есента.

Влюбено гледам към празната арка,

събирала някога нечии сърца.

 

Нима е красиво листата да плачат,

усещайки, че скоро идва смъртта,

мокри врабчета в локвите да скачат,

измръзнали жално да търсят храна?

 

И аз като листата понякога плача,

в себе си на сигурно се сгушвам едва,

търсейки бягство от меча на палача,

по алеята крача с бял лист в ръка.

 

Рисувам монолози – това ме спасява,

в парка се скитам през сива мъгла.

Прегръщам света си с тъга и забрава,

прибирам във джоба поредна сълза.

 

Поглеждам нагоре към арката стара,

съзирам самотна фигура в дъжда –

като мене сама, останала без вяра,

приближих се до нея – видях любовта.

.................................................................

Сядаме двамата на пейката в парка,

където щастливо царува есента.

Влюбено гледаме към празната арка,

някога събрала нашите сърца.

 

 

На В.

"Защото любовта ни се роди през есента...."

© Християна Манева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря
  • Една наистина дълбока творба! Поздрави, Хриси!
  • Съгласна съм с Маргарита...
  • Много е тъжно. Не мисля, че есента е виновна, или възрастта... Просто, понякога в нас се пораждат такива емоции, често, без ясно видима причина. И тогава всичко ни се струва тъжно, самотно, плачещо... На другият ден, в същия парк, на същата пейка, пак със бял лист, може да възпеем врабчетата, пъстрата есен, блестящите локви и достолепната, вече побеляваща любов. Искам да кажа, че възприятията ни са от вътре, а не от вън. Прекрасен стих!
  • Чудесно произведение! Пожелавам ти много щастие в любовта!
  • Наранени спомени...
    Търси в бъдещето на пролетта!
    Успех!
Random works
: ??:??