по "Едно обичане..." - Селвер
Затварям се във празен плик.
Писмо, което няма да отвориш.
Не, никак не е някакъв си трик,
а е любов, която няма да доимаш.
Защото птиците се връщат с пролетта,
но времето не се завръща със летене.
Тъй дълго търсех те във пепелта
на нямото - последното обичане.
Останаха по дланите ми рани,
че празни в студовете и нестоплени
премръзваха от дългото очакване ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up