В нощ като тази
всички страсти се пробуждат,
но защо ли страх изпълва моята душа,
че отново днес ще съм сама?
Защо ли в мен
пак онази стара рана се отвори,
копнееща, живееща за твоята любов?!
Защо каза ми, че ме обичаш,
като слънцето за мене не блести?!
Защо накара ме да ти повярвам,
като очевидното блести?!...
Заслепена и от други наранена ...