Във теб открих и блян и песен,
чрез теб познах света чудесен.
За теб сега съм само капка,
един живец, замряла тръпка,
една магия от вино черно,
една жена в русло модерно...
Без път те диря,ти къс от рая,
без теб изчезвам сама в безкрая...
За теб ще стана и вино бяло,
един миг само от време спряло,
една утеха, една сълзица
и бликащ порив в една свещица...
Така духът ми чрез теб се ражда
да утоляваш с мене твоята жажда,
да чезнем двама в мечти блажени,
да търсиш радост и болка в мене,
да бъдем просто две чаши вино,
омайно вкусно, до край пленимо...
Пред теб без слово ще коленича
и в грях и в мъка ще те заричам.
Да ме изпиваш,във страст да гина
от твойта обич, през мойта зима
снегът да лумва в пожар магичен...
Любов ти моя, как те обичам!
9.01.2005г.
© Даниела Иванова-Рибарска All rights reserved.