Пребродих пътищата в нощни доби,
нахвърлях записките помежду ни,
изписах се без многоточия и скоби,
не бяха някакви си празни думи.
Зад ъгъла на нашето различие,
по пътека с тротоари от очакване,
промихме раните си с безраличие
и болката изтече от изплакване.
Сърцата ни претупват в откровения
и в ритъма изтласкват обичта ни,
любов в еднаквост, с хиляди значения,
еднопосочни, като струйки на фонтани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up