Валеше дъжд, а ние се целувахме
със нежен шепот, сгушени сами...
На устните горещи се любувахме,
препускайки по парещите спомени...
Сълзи по бузите болезнено се леят
и сливат се със капчиците дъжд.
Надеждите незрящи са, болеят...
изгубени в следите си... мираж.
Осиротели сякаш сме без ласките,
взаимно споделени в утринта...
Издъхващи нюанси в краските,
на спътница ненужна - самота! ...