Дъждът на екс пространствата изпива -
докоснат бог, луд водопад, река -
със гръм, първично себе си излива -
в дъждовна ласка, чакана с нега.
Дъждът е бос, като шаман играе
по жадните напукани уста,
във транс, преди с ръце да я извае,
до кости мокър и пиян в калта.
Обичан мъж- земята го изпива
поема всяка капка от дъжда,
съблечена, в ръцете му се свива,
трепереща в студа и нежността. ...