Любовен елексир
Нощта отминава, денят се усмихва,
утро настъпва с песен красива,
песента се носи навън и утихва,
но в мойта душа трепти тя жива.
Кой ли пее толкова прекрасно?
Че тази песен в мене да звучи,
като елексир ме е опила бясно,
но кой ли пее толкова прекрасно?
Сърцето ми изскочи, весело играй,
ръцете ми треперят, очите и те,
сълзи от радост се стичат безкрай,
бавно се носят по мойто лице.
Излязох навън, погледнах нагоре,
птица славей пееше безспир,
но що сърцето ми се влюби, Боже,
в тази песен, любовен елексир?