Змия и ветрило,
ярко червило,
мярка се двоен език тук-таме,
скрит зад усмивка, отдавна изгнила
от жилави жертви мъже.
Няма почивка – ето, чантата взе,
отровата вътре положи
и напръска се леко с парфюма менте.
Преди да залости вратата добре,
надяна си змийската кожа.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up