Любовен манастир
Обичам те без ревност – вярвай ми...
и да си имаш някой – нямай грижи,
щом с друг си – явно съм сгрешил.
Изгубили сме вътрешната близост.
И с него да си тръгнеш - е добро,
защото ще си може би щастлива.
Не мога да те вържа за легло.
Робиня да си ми – не ти отива.
Доверието се гради живот...
но някъде в проблемите - изчезва.
Ако в сърцето ти е вече той,
не трябва ти назад и да поглеждаш.
Ще те запазя с жадни спомени...
в музея на сърцето - моя Лувър;
очите ти, красивите коси...
душата в тялото ти – нежно чудо.
Дано е по-добър от мен, по-мил,
не те цених и днес това ме мъчи.
Жената е любовен манастир -
без вяра и молитва - си отлъчен.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви,Ваня,Таня, Ели, Анна,Ели!
Бъдете много, много обичани!!!
-
Понякога, човек оценява какво е имал, когато го изгуби и единствено благородството може да спаси и двамата.Много ми хареса стихът ти и посланието в него!Поздрав1
-
Да!
Много силно, но...не те цених и днес това ме мъчи.
Може би тук е разковничето!
Иначе... знаеш си, невероятно пишеш! -
Блазе на таз обичана жена! Какъв стих само!
-
Невероятно благороден мъж! Завидно е така да се обича...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
без вяра и молитва- си отлъчен." Добре казано,Мишо!Поздравление!