Dec 30, 2008, 12:53 AM

Любовен нокдаун 

  Poetry » Love
567 0 8

Финалът струва ми се тъй далечен,

последна битка с любовта.

Кръв от сърцето ми потече,

не видях в теб дори сълза...

 

От болка паднах на земята,

нямах сили и да дишам...

Смачкан бях като тревата,

по която сутрин рано тичам.

 

Броене... викове... аплодисменти,

усетих ледения под,

на лента минаха моменти,

частици от нашия живот...

 

Десет, девет, осем, седем...

Изправих се - силен и готов,

за удара ми тъй победен,

за искрица истинска любов...

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??