Feb 15, 2016, 6:21 PM

Любовен пейзаж 

  Poetry » Love
445 0 0

Любовен пейзаж – легенда

 

… а той – атлетичен, развит хармонично,

със слънчев загар. Характер – себичен.

Издънка от древните скити и гети,

умирал под чужди и свои сюжети.

 

Със тяло калено във пушек от кедър,

съдружник и верен другар с протеина,

на спомени той е препълнен и щедър.

Младежът си има и своя доктрина:

 

Самичък катери без страх до върха.

И вярва, че времето прави коняка.

И дълго под сянката – там под дъба –

топи без лъчите тъгата си, някак.

 

… а тя – елегантна, в жакет „а ла франка“.

С параболи вити на тънка фиданка.

С рубинени устни – тъга под коприна –

с баланс на танини и с дъх на къпина.

 

Но… вихър извили небесните сили.

Душите им пуснали в слънчев вираж.

Там слели ведно и тъгата стопили.

Мавруд със Мерло – любовен пейзаж.

 

Николай Начев

© Николай Начев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??