Feb 26, 2013, 6:40 PM

Любовен пристан 

  Poetry » Love
603 0 2
Месечинке кръглолика, кръглолика виторога,
защо гледаш отново през прозореца ми с тревога.
Мъката ми ли ще купиш, или продадеш тъгата,
че да ми олекне малко на сърцето и душата.
Ей, небе сапфирено, сапфирено, звездооко,
като гледаш земята от своето ложе високо,
виждаш ли ме мен, малката, в тази стая потулена,
поглед към теб отправям, с надежда малко обрулена.
Прати ми звезда дълго падаща, на нея да се помоля,
с молба от душа гореща, думи да шепна на воля.
За моя любим на сърцето ми, пътя към мен да открие,
на прага ми роза да сложи, росата да я измие. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??