Берях цветя,
когато есента дойде.
С укор ме погали тя
и цъфтежа от ръцете ми взе.
Без венец останах!
Отивах към църква
през нощното звездно бдение.
Но видях месец да помръква
и се загуби блаженното видение.
Пред Бог застанах!
Водех с мен от дъгата пъстрота
през пещерните дълбини,
Но опустя в тъмнината моята ръка
и пресъхнаха речни висини.
Продължавам без воля!
Разгадавам моето безвремие,
върху празна бяла карта.
Виждам венец, кръст и нетление
в стареещите очи на смъртта.
Без длани се моля!
© Нели Асенова All rights reserved.