Политам, зърна ли те аз, гравитацията за момент изчезва, преобръща ми се целият ден, изяснява се съзнанието мое. Сърцето ми се разтуптява, по-бързо от всякога преди, умът ми се изгубва, пребледнява, пред твоите красиви очи. Удрям се, но не боли, щастлив съм, но не усещам, губя всичките си сетива, щом за теб се сещам. Прекрачвам прага на училището, поздравяват ме, но аз не виждам, говорят ми, но аз не чувам, вървя напред, но по навик . Защо ли толкова те обикнах? Любов от пръв поглед беше това. Обичах те, обичам те и ще те обичам, докато ме има на тази земя!