Ръката ти нежно рисува
знаци по моята кожа.
Кръвта ми под нея лудува.
Да спре не иска. Не може.
Задъхани падат звездите,
копнее за обич земята.
Нощта развява къдрици
и тайни с було замята.
Утрото плахо наднича,
засрамено си скрива очите.
В прегръдка страстна заключени
двама с теб сме заспали
© Слава Костадинова All rights reserved.