Apr 23, 2008, 10:32 PM

Любовна пътека 

  Poetry » Love
949 0 3
По пътеката дълга вървях бавно, бавно
и макар това да беше много отдавна,
спомням си днес аз листата, тревите,
как шумоляха във мрака липите.

По тази пътека вървях и в мрака
лице на момче развълнува душата.
Сякаш бе денем! Очите му сиви
светнаха в мрака. Тъй бе красиво!

И до сега тези очи красиви
до мен са, и са все така сиви.
По тази пътека вървим и сега.
По пътеката, на която срещнахме любовта.

© Адриана Вричива All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??