Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис,
ароматът си кротко усилва,
а потокът ѝ ведър и чист
по сърцата блажени ни милва.
Още не е червена от страст,
може би от копнежа е синя,
как разцъфва в най- нежната власт
и уханна през нас ще премине. ...