Настъпвам тишината под петите си
и скърца като стара порта мракът,
когато преминавам слепешката
навътре - да те търся в себе си.
В спиралата на няколко години,
на дъното на спомена - в началото,
когато си прозрачен и невидим,
а аз съм просто мисъл бяла... -
накапал цвят от плодови дървета
по пода на мечтите ти за мене...
Когато си дъхът на ветровете,
а аз съм пролет - розово-зелена... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up