Любовта си замина днес от моя живот,
черпя с жито и вино, и от рози сироп.
Нека леки ù бъдат и греха, и страстта,
да не я строго съдят, да е мирна плътта.
- От какво се спомина? Как така изведнъж? -
със загриженост пита обаятелен мъж.
- От невярно сърце, вярно само за час,
инак беше добре – кротко казвам му аз.
- Моля ви не губете красотата във вас,
забравете мъжете - верни само за час...
- Има ли винце още! – удрят кръст и шептят
с радост моите гости, пълни чаши летят.