Jul 16, 2011, 4:44 PM

Любовната съдба 

  Poetry » Phylosophy
849 0 18

Понякога се случва и така,
събират се души и се разделят,
несбъднали любовната мечта,
една за друга вечно те копнеят.

Животът преминава като влак,
забързан към последващата гара.
Поспира уморен, но тръгва пак -
да стигне неизбежно до финала.
С вагоните, препълнени с  мечти,
препуска смело към целта отправен.
Потраква с колелата в такт, реди
годините със смисъл неподправен.
Дали ще срещне  сродната душа
или ще я подмине  с бърза тяга?
Не знае влакът, но една мечта
семафорно лъчите си протяга. 

Понякога се случва и така...
душите разделени пак се срещат.
Събира ги...  любовната съдба
и в обща карма  дните се подреждат.



© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??