finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
Apr 18, 2012, 2:46 PM

Любовни сенки 

  Poetry
691 0 5

   

 

Две сенки, притаени във нощта,

на лунното безмълвие в покоя,

докосват се с души и със  тела,

и шепот тих долита - "пак съм твоя"...

 

Два спомена сега се връщат пак,

където преди време са се слели.

И ето - в лунно-призрачния мрак

отново сякаш в ласка са замрели…

 

Луната тихо гледа и мълчи

притихнала, очакваща, смутена...

И ето - вече нейните лъчи

сега са огнени, а не студени!

© Георги Ванчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??