vixi (Яна)
125 11
May 17, 2008, 10:08 AM

Любовница 

  Poetry
705 0 5

Разочарование поредно си за мен сега,

как силно искам, а не мога да те спра,

защото вече си достатъчно голям

и пътя свой решаваш вече сам.

А как мечтаех, тебе исках,

снимката красива във ръчичка стисках,

а ти целуваше ти друга пак и пак,

но аз мълчах и чаках те до мрак.

И чакам още, времето безмилостно минава,

от чувствата тъй силни нищо не остава,

и аз ридая тихо в мрака пак сама

и чудя се без теб защо да не умра?

Че чакам вече седмици, а сякаш са години

и болка силна чувствам, моля те, прости ми,

но нямам сили в тази вечна самота,

а нея ти оставаш ли така сама?

И казваш, че ме искаш, но лъжа е!

Не я познавам, но така я мразя в този миг,

животът ми една огромна празнота е

и моля се на Бога, нека всичко свърши в този вик!

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих.Истрадан.Звучи познато до болка.Не пожелавам на никой това!!!!
  • много силен стих!!!хареса ми!
  • Разбирам те отлично да си в ролята на любовницата не е никак лесно защото само ти и той знаете какво се случва между вас двамата когато сте сами,а пред другите все едно не е станало нищо съчувсвам ти знам какво изпитваш повярвай,но давай смело напред все някога ще дойде края!!!
  • Много е силен стихът ти Яна!
    Но, не вини, не се гневи за нещо, за което може би не си струва!
    Прегръдка, мило момиче!
  • Не мрази никой,ако обича теб ще дойде,ако не ще срещнещ друг,с когото ще си по-щастлива.Поздрави!
Random works
: ??:??