Добре дошли в Ада,

добре дошли при нас.

Нека всеки дръзнал

прага да престъпи,

мислите си да заключи

и чувствата да забрави.

Тук красотата е порок,

а знанието носи ти беда.

С гордо вдигната глава

сред пламъци и пепел,

аз славя се сред всички

като невестата на дявола.

Зад лъчезарната усмивка,

през тъмните очи погледни,

усетú фалша и парада.

Аз тлея, вътрешно изгарям,

продадох си душата,

предадох се на дявола в краката.

Той взе ми и сърцето.

Вместо обич, с омраза го изпълни.

Вярвах, че и той човек е бил,

но съм в голяма грешка.

Той е дете на хора.

Роден в мрака на човешката омраза,

израснал сред изгубени надежди,

напоен с дъжд от сълзи. 

Той познава мъката човешка,

но не ще познае щастие и радост.

Върни душевния покой,

върни спокойния ми сън.

И ако истински ме обичаш,

хвърли ключа на златната ми клетка,

пусни ме да живея.

Аз пак ще те обичам,

но далеч от теб ще живея,

където слънце всяка сутрин изгрява

и няма фалш и кървави сълзи.