Любовнико, прости ми!
На чувствата ти аз не отговарях!
Любовнико, прости ми!
Във прегръдките ти се преструвах...

Всеки път, когато идвах
със усмивка на лице,
всеки път за Него мислех,
за Него биеше моето сърце!

Прости ми, че ти позволих да ме обикнеш,
но когато трябваше, до теб не бях!
Дадох ти в ума ми да проникнеш
и с теб вършех грях след грях.

Искам прошка за думите, които
изрекох, наранявайки те силно...
дори и за делата, дето
спадат към графата "непростимо"...

Прости ми, че те наранявах!
Иска ми се времето да върна.
Иска ми се да не те оставях...
трябваше до теб да бъда!