Jul 8, 2011, 2:42 PM

Любовно 

  Poetry » Love
586 0 4

Воал покри любовната безбрежност,

завити с нежност, ласки и мечти,

отдадени на сладката си леност,

забравяхме за времето дори...

 

Любовно беше... беше спряло,

часовник бяха наште две сърца,

животът бе пред нас в сияйно бяло,

един на друг се радвахме като деца.

 

В омайни нощи любихме се бавно,

търкаляхме се в мократа трева,

а устните, не спираха - все жадно -

да търсят парещите ни тела.

 

Заключихме първичното си чувство

със златни ключове - за вечността...

Направихме живота си изкуство

със властница красива - Любовта...

 

Блажени  от целувките си сластни

под звездното небе, над нас огромно,

мечтахме да сме все тъй страстни

и винаги да ни е тъй любовно...

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??