С едно предчувствие останало,
посрещам утрото навъсено.
Пробягват от ъглите хладни
откосите горещи на греха ни...
Ще се завърнеш ли като надежда -
кинжална и метежна пред раздяла? -
С болезнената истина, проглеждаща,
пробола осъзнаващото тяло.
Пердета. Полутъмна стая...
Ликът ти върху мене. Вгледаният.
Най-святото, мечтаното причастие
на устни, вплитащи се тайнствено ...