Повиках те, вълнение любовно,
без страх и с трепет в мен да се разлееш.
Сърцето да пронижеш ми отровно
и всичко в мен да разболееш.

Орисах те, вълнение любовно, 
неволно с птиците да полетиш.
Аз знам, че ти не си виновно,
че умря, преди да се родиш.

Проклинам те, вълнение любовно,
сгреших, че немощно те виках...
Копнение събуди доживотно
по някой, дето много исках...

Проклинам те, сега иди си,
отровата ти вече ме стопява.
Дано само на себе си простиш си
за нашата обречена раздяла...