Mar 2, 2006, 10:54 PM

Любовно чувствен наркотик 

  Poetry
751 0 3
Умирам всеки ден...
.. всеки ден се раждам,
любовно чувствен наркотик
във вените си вливам.
Умира пак деня..
в прегръдката на мрака.
Пулсира в мен кръвта
за доза нежност.
И пак и пак до сетен дъх..
не мога да се спра
А няма утре ,няма днес
начало няма ,няма край.
Една далечна близост....
Талази от копнежи закипели
носят ме по облаците бели...





© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??