Любовно мигновение в нощта
Вчера си легнах, а ти беше в хола,
каза ми, че после ще дойдеш при мен,
събуждам се в просъница, а ти си на стола,
впил в мене поглед озарен...
Питам те защо до мене не лежиш,
какво правиш от два часа там,
а ти ми отговаряш и шептиш:
"Защото е... красиво, чак и аз не знам...
Дойдох самият да си легна,
погледах твоето красиво лице,
реших за малко да поседна,
да се полюбувам аз на теб...
Гледах красивите ти ръчички,
отпуснати небрежно като на дете
и ангелските ти затворени очички,
въпреки че не гледаха, пак говореха те...
Бе толкова спокойна и красива,
така тиха, нежна и добра,
в съня си за миг се усмихваше щастливо
и потрепваше сладко твоята уста...
Какво вълшебство имам, си се чудя,
за стотен път сега го осъзнавам!
Не исках, Ангелче красиво, да те будя,
нито можех да спра да ти се наслаждавам..."
Да дойдеш при мене протягам ръка,
а ти ме гледаш без погледът ти да помръдне...
- Ела, скъпи, нали една такава красота
се нуждае истински прегъръщана да бъде!
13.08.2011
© Радослава Михайлова All rights reserved.