danisab (Ниела Вон)
214 312
May 23, 2008, 6:15 PM

Любовно откровение 

  Poetry » Love
1109 0 13

Каква ли не са ме наричали,

не помня всички имена.

На опустошение съм ги обричала,

зарязани в последната слана.

Била съм огнената болка,

която в смесица с дим

размазва образа дотолкова,

доколкото умеем да търпим...

Била съм ледената инвалидност,

с която навикът се е пързалял.

И зад вариететната фригидност

чужди кънки неведнъж е свалял.

Била съм и девица, и продажница,

от поглед в поглед съм се преобличала.

Богохулна, но и вярваща,

а всеки истински съм го обичала.

Каква ли не са ме наричали,

едно от всички помня имена.

С клеймо вековно е закичено...

Такава съм си... Любовта...

 

(При тебе също съм била.)

 

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??