На тебе, когато седна да пиша,
главата ми сякаш започва да издиша.
Думите бягат, а мислите - бъркотия.
Драсна два реда, а после ги трия.
Олеле, Боже! Какво ми се случва?
Защо мозъкът ми тъй бързо изключва?
Май любовта зле ми се отразява,
защото напоследък и много често забравям.
Чао! До скоро! Целувки от мен.
Ще опитам да ти пиша пак вдругиден,
ала не очаквай повече от думи пет:
"Обичам те, мое мило момче!"