ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Jan 14, 2015, 8:37 PM

Любовта 

  Poetry » Love
520 0 2

Ще си отиде както е дошла,
нарамила торба със спомени.
Изгубила се във реалността
като дете, което вятър гони…

Ще сбръчка луди смехове
и чувствени оксиморони…
Ще продаде едно сърце,
да стопли с огъня бездомник…

Назад ще гледа през сълзи,
ще стъпва върху живи рани.
От всяка дума ще кървят
мълчания тъй неразбрани.

Ще хвърля в пясъка вини
вълни солени на прибоя…
От недокосване боли,
а мислите са дъжд пороен…

По път безцелен ще върви,
да проси щастие за двама,
ако душа и подариш,
до смърт ще ти е благодарна.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??