Ще си отиде както е дошла,
нарамила торба със спомени.
Изгубила се във реалността
като дете, което вятър гони…
Ще сбръчка луди смехове
и чувствени оксиморони…
Ще продаде едно сърце,
да стопли с огъня бездомник…
Назад ще гледа през сълзи,
ще стъпва върху живи рани.
От всяка дума ще кървят
мълчания тъй неразбрани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up