С химикал в ръка, над лист хартия пак седя!
Изпитал, преживял, усетил любовта -
не трябва вече да си тръгва тя!
Не е като на дърво зелените листа,
да падат с есента - завинаги е в нашите сърца!
И отново оная мисъл идва в моята глава:
Колко много те обичам аз сега!
Всяка сутрин поглед спирам върху теб,
затаявам дъх и с целувка си отпивам...
Любовта!