Feb 6, 2022, 8:53 PM

Любовта... 

  Poetry » Phylosophy
633 1 7

Любовта се въззема

като стих от поема...

Спи лозата - с листак натежал.

С катереща нежност

стеблото повежда

все нагоре - със слънчева жар!

Вятър леко я гали.

Дъжд налива начало

на едреещи, сочни зърна.

А луната избистря

страх и прах, всяка ситост

в кехлибара на трудните дни.

Любовта се споделя 

с пенливото вино...

Късна есен кръвта упои!

Вдигам чаша звънлива.

Тост! Сърцето прелива -

на Живота в жаравата ври...

Дава пример и порив -

всеки миг да е спорен.

Любовта... Тя е корена жив!

 

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми
  • Деа и Латинка - благодаря ,че харесвате написаното от мен!
  • Много ми хареса! Успех!
  • Успех и от мен!
  • Благодаря,Ивита и Мария!Опиянението от любов,поезия и вино е многопластово и всеки го изживява различно.Успех за това предизвикателство!
  • "Вятър леко я гали.
    Дъжд налива начало
    на едреещи сочни зърна"!!!
    И с началните три стиха, и с красотата на цитираните от мен истински ме развълнува, Марго!😍 Нека е жив винаги коренът на любовта за теб, мила!💜 Успех!
  • „Сърцето прелива -
    на Живота в жаравата ври...”
    Марго!...🍀💝
    Прекрасно е!☺
Random works
: ??:??