Твърдиш, че в мен си влюбен,
а знаеш ли какво е любовта?
От тихото небе безшумен тътен.
Нощ, която те слепи със светлина.
Разтърсва до основи твоя свят
и те хвърля във разпенена река,
Без мост, без брод, без бряг,
отнела сетния ти дъх едва.
Ти ме гледаш и се сърдиш,
Ала знам сега,
Че празни думи ми говориш...
...Не, ти не познаваш любовта.