(Продължение)

             2

Тя пристигна от небето –

там звездите где блестят...

Спря пред щанда ти, додето

укротяваше сърцето,

с радостта от този свят...

В твоите очи кафяви,

вглеждаше се този ден,

сякаш да не ги забрави,

път невидим си проправи...

Помниш ли как бе смутен?...

Оттогава във гърдите

буен огън запламтя...

Лъчезарни са ти дните,

пак искри блестят в очите,

щом на щанда дойде Тя!

Знай, зарадвах се тогава,

син любим нали си мой,

като виждах в теб съзрява,

мисъл ясна, мисъл здрава,

как готов си за двубой,

с тази безнадежност, дето

бе обзела твоя ум,

сам да бродиш под небето

с вечната вина в сърцето...

чужд на веселби и шум.

Тъй занизаха се дните...

имаш временен покой...

С теб споделя новините

и съчувства ти в бедите

на душевния застой.

Пак любов, надежда , вяра

в твоите очи блести.

Път невидим тя прокара...

С радост да приемаш дара –

Бог чрез Нея го вести!

               3

Днес отново имаш право

нов живот да сътвориш.

Дръж кормилото по-здраво

и лавирай в дясно, в ляво –

нужно е да не грешиш.

19 ч., 28 юли 2011

("Повейте на любовта" - 2 том)