"... На приятел"
Любов помежду им видях аз да има,
пристъпил по склона към тяхното царство,
любов без раздяла така немислима,
любов, но не вяла, ни сноп от коварство.
Нагоре по склона препъвах се, мисля,
в мнимите мисли между двете деца,
с любовта им пътеката щях да изчистя,
за да сложа на края й букет от цветя.
Но колкото качвах се аз по-нагоре,
любовта им усещах я как си отлита,
към студеното царство тръгнал тревожен, ...