Любовта като път

Nov 17, 2011, 5:52 AM

Poetry » Other

434 0 3

Колко често съм срещала
да я описват така:
ту добра,
като горска пътека, извеждаща в селото,
ту асфалтова,
по която да минеш с кола,
ту тепърва да разсичаш дървета
или да трасираш полето.

А в началото
често предпочитаме да е небесният път.
Пък и колко много поети възпяват летенето!

Или океан,
разбиващ земната гръд,
който преплуваме,
въпреки песента на сирените.

Ако изобщо мога да кажа
за любовта, че е път,
то ние го изминаваме вътре във себе си.
Не са ни нужни крила.
Не ни трябват хриле.
Не ни трябва изобщо да разсичаме земната твърд.

Най-смелото ни решение е
да прекрачим границите си към Вселената.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sani-ti (Таня Иванова)

2011-11-19T14:49:04+02:00

Любовта е единствената реалност! Поздрав, хареса ми!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-11-17T08:04:38+02:00

" то ние го изминаваме вътре в себе си..." Така е! Браво!
Бисерче (Бистра Малинова)

2011-11-17T06:52:23+02:00

Да, всички пътища ги изминаваме вътре в себе, чрез любовта. Желая ти най- смелото решение...