Любовта красива, стройна и велика
през плета отсреща по обяд ме вика:
„Ти ела със мене, долу на реката,
да ми носиш коша пълен със платната,
дето с мама месец цял ден сме тъкали,
че да ги избелим и простреме двама.
Те са ми чеиза, есен наближава,
а Иван се кани мъж на мен да става.”
Тъй Гергана дума, как да й откажа?
А сърце ми лудо се топи в жарава,
че мома е лична, гиздава и млада
и ергени скришом все по нея страдат. ...