Любовта ме докосна
Любовта ме докосна
Любовта ме докосна по рамото с твоите пръсти.
Беше полъх по-нежен от допир на скъпа коприна,
но преля по снагата ми в жиг от парлива коприва
и сърцето ми (в бяг на кошута) от обич се пръсна.
Запламтя зад очите ми пурпурно слънце от жажда.
Разтопи се плътта ми до магма от пулсова лудост
и се стекох (река от желания) в транса на Вуду
по ръцете, в които се губех и после се раждах.
По небцето на времето падаха капки блаженство
и се вливаха в сладко-тръпчиви потоци от памет.
Вдишвах бликаща страст и отпивах горящият пламък,
прежадняла за обич, душата си стоплих (нетленно)
Ако някога спре да вали и престана да помня,
а реката пресъхне и бавно изгарям на клада,
знам, че твоята обич, в безкрая, когато пропадам,
бездиханно ще буди във мен най-щастливия ромол.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ви! Евелина, Йоана, Бехрин, Таня, Лейди, Младен, Илко, прекрасен ден!
-
Красиво е!
Хареса ми много! -
Хубаво!
-
Хареса ми течният пламък за отпиване
-
По-горещо от лавата на вулкана Ясур...!!!
Запламтя зад очите ми пурпурно слънце от жажда.
Разтопи се плътта ми до магма от пулсова лудост
и се стекох (река от желания) в транса на Вуду
по ръцете, в които се губех и после се раждах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
