Нека вятърът любовта ми към теб развее,
да достигне твоите сетива!
И всяка птичка като песен да я изпее,
да бъда твоят звук в нощта!
Когато мракът надделее,
заклевам те да чуваш моя глас!
А душата ти най-тъжната песен да пее,
да ме търсиш из дъждовните поля…
И когато стигнеш поточето мило,
заслушай се във вятъра сив!
И спомни се, че навремето тук е било
храм на две сродни души!!!