Любовта ми е тъжна като старо сребро,
потъмняла отвън, а отвътре като злато!
Любовта ми е нужна като въздух който дишам,
като водата, храната, когато я няма тъжно въздишам!
Любовта ми е нужна за да я споделя,
с близка до мен, с любима моя жена!
Заедно с нея да срещнем любовта,
един до друг заедно в радост и тъга.
Любовта ми е нужна ,тя ми е муза една,
пиша за хората, за живота и за нея сега!
Да редя стих по стих, за вас мойте слова,
да останат след мен, слова, моята следа!